Изброени в едноименна книга, Четирите споразумения са правила за живота,

Изброени в едноименна книга, Четирите съглашения са правила за живота, които ще ви оказват помощ да намерите независимост, благополучие и обич.

Много се изписа за този бестселър на мексиканския публицист и представител Мигел Анхел Руис. „ Четирите съглашения “ излезе в Съединени американски щати през 1997 година, а по-късно и в други страни. Тази дребна книга е продадена в милиони копия по целия свят.

Какви са четирите съглашения?
Авторът Мигел Руис предлага да сключите тези съглашения със себе си, което ще ви помогне да избегнете всяка обстановка, обвързвана със страдалчество и да видите действителността,такава, каквато е в реалност. Той осъжда метода, по който децата се отглеждат и образоват: да се знае кое е положително и кое не е положително, кое е правилно или погрешно, кое е красиво или грозно и така нататък Той също по този начин осъжда мненията, които ви дават подправен облик за себе си и за света като цяло.

В последна сметка нищо от това не е ново. Всъщност ще намерите доста хрумвания на Руис в когнитивната поведенческа терапия, която ви оказва помощ да видите клопките, които сте си сложили, като не си осигурявате задоволително отдалеченост или вършиме систематизирания.

И по този начин, в случай че написаното от Мигел Руис в „ Четирите съглашения “ не е нещо ново, за какво книгата се е трансформирала в интернационален триумф? По доста елементарна причина: Авторът знае по какъв начин да написа завладяващо, както и да дава съответни образци. Това значи, че книгата не е единствено за хора с знания по логика на психиката или консултиране; това е налично и разбираемо за всички. Авторът употребява себе си като образец, с цел да покаже, че в случай че може да подписа тези Четири съглашения със себе си, всеки може.

Четирите съглашения са:

Бъдете безупречни с думата си.
Не приемайте нищо персонално.
Не правете догатки.
Винаги правете всичко допустимо.
Наскоро към тях бе добавено пето съглашение:
Бъдете скептични, само че се научете да слушате.

Нека разгледаме по-задълбочено всяко от тези съглашения.

Първото съглашение: Бъдете безупречни с думите си.

Първото съглашение е да говорите честно и да казвате единствено това, което мислите. Не можете да употребявате думите си против себе си и не можете да злепоставяте другите.

Мигел Руис написа за силата на думите. Всички ние сме белязани от обидни неща, които са ни казвали, когато бяхме по-млади или даже не до такава степен млади. Каквото и да идва от устата ни, има силата да навреди. С думи имаме силата да разрушаваме, само че и да градим. Вземете да вземем за пример това: да кажете на детето, че е дебело. Това ще повлияе на това по какъв начин то вижда живота си и себе си, тъй като постоянно ще има вяра, че е дебело.
И по този начин, по какъв начин можете да живеете съгласно първото съглашение? Потърсете метод да балансирате това, което казвате, като намерите междинна позиция. Не би трябвало да прекалявате. Това важи за всички рецензии и преценки, които насочвате към други хора. Но това се отнася и за неща, които казвате на себе си, като „ не съм добър “, „ в никакъв случай няма да мога да направя това “, „ противен съм “ и други Всички тези изказвания са негативни и ще имат неприятно въздействие върху вашия нрав.

В последна сметка рецензията и преценката ни дават подправени облици на другите и на света като цяло. Решението не е да говорите прекалено много, а да кажете истината, като наблягате на позитивни неща за себе си и другите.

Второто съглашение: Не приемайте нищо персонално.

Второто съглашение се концентрира върху обстоятелството, че дейностите и думите на други хора дават отговор единствено на персоналната им действителност. След като имате щит против това, към този момент няма да продължите да страдате излишно.

Казано по различен метод, думите и дейностите на различен човек не ви касаят. Ако някой ви подлага на критика, съди или наскърбява, това е обликът, който има той за вас, само че този облик няма общо с това кой сте в действителност.

В същия смисъл, в случай че нещо се случи, не постоянно е обвързано с вас. Според Мигел Руис е значимо да не попаднем в клопката на егоцентризма, който допуска, че всичко е обвързано с нашите дейности и жестове. Според него егоцентризмът ни потапя в заблуда и удължава страданието ни.

Третото съглашение: Не правете догатки.

Третото съглашение значи, че би трябвало да имаме смелостта да задаваме въпроси и да показваме същинските си стремежи. Трябва да умеете да изразявате себе си и да поддържате връзка ясно с другите, с цел да избегнете обиди, недоразумения и драми.

Предположенията носят предубеждения. Когато допускате, вие създавате хипотези, в които в последна сметка вярвате. Например, представете си, че сътрудникът ви не ви е изпратил известие през днешния ден. Мислите, че той ви е ядосан или че сте създали нещо неприятно, или нещо му се е случило и така нататък Когато вършиме това, вие прочувствено се тровите.

За да не се случва, би трябвало да можете да изясните нещата, като говорите за вашите терзания. Трябва да можеш да слушаш и разбираш.

За да постигнете това, би трябвало да осъзнаете, че вашите догатки не са нищо повече от неприятни хрумвания. След като повярвате в своето съмнение („ Партньорът ми е сърдит “), ще почувствате напън („ Няма да ми звънне “). Всичко това явно е източник на стрес и безпокойствие.

Четвъртото съглашение: Винаги правете всичко допустимо.

Четвъртото съглашение просто споделя, че би трябвало постоянно да вършиме всичко допустимо при дадените условия.

Ако препрочетете първите три съглашения, ще разберете, че те са директно обвързани с това четвърто. По принцип, в случай че имате навика да изпадате в крайности, изразходвате цялата си сила, което не работи във ваша изгода. Ако извършите противоположното на това да стигнете до прекаленост – т.е. да нааправите по-малко, тогава пък ще се почувствате разочаровани и отговорни. Трябва да намерите идеалния баланс, като извършите всичко допустимо.

Трябва да разберете кое е положително за вас, а не каква е „ нормата “. Понякога най-хубавото за вас е да слушате музика или да си почивате, или да спортувате, да излизате и така нататък Просто би трябвало да се освободите от желанието за съвършенство. Вместо да мислите, че ТРЯБВА да извършите нещо, кажете си, че МОЖЕТЕ да го извършите. Разликата е, че ще извършите това „ нещо “, без да питате какво ще мислят или чакат другите хора.

Петото съглашение: Бъдете скептични, само че се научете да слушате.

Първоначално имаше единствено четири съглашения, само че през 2010 година Мигел Руис и синът му стават съавтори на пето съглашение. Това значи, че не би трябвало нито да вярвате на себе си, нито на някой различен. Трябва да се съмнявате и да поставяте под подозрение това, което чувате, като се питате дали в действителност е истината. Това значи, че би трябвало да се научите да слушате.

Хората, които постоянно се оплакват, няма да могат да повярват, че това, което им се случва, е обвързано с това, което те мислят и приказват. Например, в случай че си кажа „ Страхувам се, че ще падна “, ще падна и ще се опасявам още повече да не падна още веднъж. Този циничен кръг ще продължи, до момента в който не преставам да не разбирам, че страхът от рухване ни кара да паднем. Трябва да излезете оттатък този боязън.

Това пето съглашение води до по-високо равнище на схващане, т.е. свободата да бъдете това, което сте в реалност. Докато първите четири съглашения се занимават най-много с това да сте в естетика със себе си, петото съглашение е обвързвано с това да бъдете отворени към другите. Освен това ви разрешава да се научите да почитате фантазиите си, да приемате себе си такива, каквито сте, без да се постанова да променяте нищо.

Нашите вярвания са това, което построява нашата действителност, тъй че с цел да променим тази действителност, ние би трябвало да променим нашите убеждения. Ето за какво би трябвало да се съмнявате, да бъдете скептични и да можете да поставяте под подозрение това, което споделят другите и това, което вие си казвате.

След това би трябвало да се научите да слушате, с цел да подобрите връзката. Не всеки има едно и също мнение с вашето и нито едно мнение не е безусловно вярно.